ЗОГРА̀ФСКИ1, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до зограф. Нали от времето на боянския живописец, най-големият български художник, навред из българските земи през вековете зографската четка с благородното творческо вълнение като щафета се е предавала от художник на художник, за да достигне до ръката на Майстора. Е. Каранфилов, Б III, 64. Влязох в църквата. „Чакай, рекох, да видя пак иконата на Пенча хаджи Найденов – първия троянски художник.“ Смела четка, не зачела зографския канон! НК, 1958, бр. 4, 6.
ЗОГРА̀ФСКИ2, -а, -о, мн. -и. Прил. от Зограф (манастир в Атон). Зографски книги. Зографски монах. Зографска история. Зографско братство.