ЗÒДИЯ ж. 1. Астрон. Всяко едно от дванадесетте съзвездия на зодиака; зодиакален знак. А тъй като дядо Гено четеше Вечния календар, говорехме понякога за зодиите и за предсказанията на прочутия Казамия. Й. Йовков, ВАХ, 89. – Можеш ли да си представиш небе без звезди?... Не можеш, разбира се... Звездите са в нас, в съдбата ни... Може би неслучайно са свързвали съдбите на хората със съзвездията... Ти от коя зодия си? – От „скорпион“... П. Вежинов, ЗНН, 118. – Впрочем всяка зодия носи названието на определено съзвездие. С датата на раждането си човек попада, така да се каже, в една от дванадесетте зодии. Пл, 1969, кн. 23, 12. Зодия Везни. Зодия Телец.
2. Прен. Разг. Съдба, орисия. Тя е майка, тя ражда човека и никой няма право да я доближи, щом се страхува да стане баща на нейните деца. Никой. Ни пъдаря, ни царя. Инак лошо ни пише на зодията като народ. Ст. Чилингиров, ПЖ, 152.
3. Човек с характер и особености, определяни от зодията, под знака на която е роден. Ти каква зодия си? Δ Тя е зодия лъв. Δ Разбирам се със зодия скорпион.
4. Разг. Пренебр. Странен, своеобразен човек; чудак. – Откъде изписаха тая зодия! – не можа да се сдържи Алекси като изгледа куция човечец. А. Гуляшки, СВ, 70. – Учителю, една зодия има тука. – Каква зодия? – Смешник един: нарязал се е до петелките и врачува. Г. Караславов, Избр. съч. I, 280.
– От гр. ζώῶδιον ’зодиакален знак, зодиак, съдба‘. – Ив. Богоров, Кратка география, математическа, физическа и политическа, 1851.