ЗÒДЧИЯ, -ията и (остар.) -ият, мн. -ии, м. Старин. Книж. Строител. Според легендата своенравният тиран повелил на някой си италиански архитект да направи черква, която по великолепие да няма подобна. Зодчият му построил Василий Блажений. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 134. Между занаятчиите и художниците особенно са славили финикийските зодчии и архитектори. Н. Михайловски, РВИ (превод), 8.