ЗÒЗА ж. Остар. Жарг. В първите години след 9.IХ.1944 г. у нас – момиче или млада жена от буржоазно семейство, която не е заета с общополезен труд, облича се ексцентрично и се грижи изключително за външността и удоволствията си. – Я си прибери косата! Какво си я разперила като паунова опашка? Прилича ли на работничка да се носи като зоза? Б. Болгар, Б, 43.

– Вер. от фр. zozie.


Източник: Речник на българския език (онлайн)