ЗÒЗИЧКА ж. Остар. Жарг. Умал. от зоза. – Братовчедка ти е зозичка. Като че не е глупава, но е човек без център. Да си „без център“ според Светла беше най-големият човешки недостатък. Ем. Манов, ДСР, 266.
