ЗОЛ, -ът, -а, мн. -и, м. Хим. Колоидна система, която се състои от много ситни твърди частици, дребни капчици течност или мехурчета газ, равномерно разпределени в течна, твърда или газообразна среда. Разтворите на колоидните вещества имаха и друго забележително свойство – когато се охлаждат, те постепенно увеличават гъстотата си и преминават в пихтиестообразна маса – гел. При нагряване гелът отново преминава в зол. К. Манолов, ВХ, 183.
– От нем. Sole през рус. золь.