ЗÒЛАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Мършав, дръглив, слаб.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ЗОЛА̀В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Остър, корав, груб, неравен, грапав. Той намести мръсната възглавница от зелен плюш, бързо събу обущата и легна на канапето. Бузата му усети золавото и прашно кадифе. Ем. Станев, ИК III и IV, 318. Вагрила пое дебелата вълнена плетка с извезани по нея груби цветчета и клончета. През золавите пръсти се вмъкна чак в гърдите приятен гъдел. М. Яворски, ХСП, 29. Памукът е мек, вълнената дреха е золава. П. Р. Славейков, ПЧ, 43.
– Друга форма: зулàв.