ЗОМБЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от зомбирам като прил. За човек – който е в състояние на силна зависимост от нещо или някого, няма собствена воля, действа без да мисли и разсъждава. В съвременното разбиране зомбиран човек е този, който извършва работата си механично, без собствена воля, без смисъл.