ЗÒРЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Разг. Насилвам, назорвам някого. Разиграа два юначки кони, / та калдъръми и темел къртеха, / дуваре са редом попадали, / .. / – Фала вамо, до двама юнаци, / не зорете тува добри кони; / излезнете у суа планина, / та шетайте по суа планина. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 17. зоря се страд. и възвр.
ЗÒРЯ СЕ несв., непрех. Разг. Насилвам се, назорвам се. Ако родителят ти е помощник-началник на огнеборците, ти също ще станеш помощник-началник. Какъв е смисълът да се зориш, след като тъй и тъй няма да постигнеш нищо повече от баща си. Вл. Райчев, ДК (превод) [еа].