ЗРА̀К, зрàкът, зрàка, мн. зрàкове и (диал.) зрàци, след числ. зрàка, м. 1. Поет. Обикн. ед. Слаба, разсеяна светлина, сбор от слаби, разсеяни светлинни лъчи. През дънерите под лунния зрак се забеляха ризи. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 151. Светлееха само прозорчетата на църквата от зрака на ведрата звездна нощ. Д. Талев, С II, 250. Тротоари почти няма и тясната ивица асфалт змийски лъщи и се вие под зеленикавия зрак на газовите фенери. К. Константинов, ПЗ, 167. В тишината застина сетен стон. В дрезгавината угасна последен зрак. Вл. Мусаков, СбЗР, 422. Безмълвна нощ и адски мрак... / И нигде звук, и нигде зрак. П. К. Яворов, Съч. I, 29. // Светлинен лъч. Слънцето се беше навалило над Лясковец и пущаше своите зраци косо към Геран. Ц. Гинчев, ГК, 59. ● Обр. И хвърли зрак в предел безплоден. Д. Дебелянов, С 1946, 102.
2. Прен. Книж. Само ед. Зрение. Когато преди два месеца слепотата помрачи зрака му, казаха, че след една операция той пак ще прогледне. Д. Немиров, Д, 27. Пръв се наведе над двете треперещи тела Теодосий. Той отдръпна малко ридаещото момче и повдигна главата на болярина. Тя беше тежка и отпусната, очите гледаха без зрак. Ст. Загорчинов, ДП, 262. В глухите степи, / в глухия мрак / срещнал е слепи, / дал им е зрак. Н. Лилиев, Ст 1932, 134.
3. Диал. Призрак, привидение (Ст. Младенов, БТР).