ЗРЀЛИЩЕ, мн. -а, ср. 1. Видът на нещо (обстановка, картина, случка, лице и под.), който привлича вниманието, любопитството; гледка. Марко се спря под стряхата на ковачницата, за да почине и погледа веселото зрелище. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 81. В кавалерията белите коне се избягват и тоя ескадрон, може би единственият, даваше рядко зрелище. Й. Йовков, Разк. I, 147. Но децата си бяха деца. Всичко обръщаха на игра и развлечение. Случайните зрелища повече ги занимаваха, отколкото някаква неясна още за тях омраза. Ив. Хаджийски, ОК, 14. Новината за побоя се беше пръснала из половината град и в градината бяха надошли хлапаци, жадни за зрелище. Ем. Станев, ИК I и II, 111. – Язък, пропусна великолепно зрелище. Хубава жена, братко... Знаеш ли коя е? Ем. Манов, БГ, 14. // Необичаен обект за наблюдение, който обикн. предизвиква неприятни чувства, преживявания; гледка. Всеки искаше да види по-добре екзекуцията, да не пропусне нито миг от зрелището. Д. Димов, ОД, 311. След няколко дни, когато опасността беше минала, те се върнаха и страшно зрелище смрази сърцата им: от манастира бяха останали само голи стени, всичко беше изпочупено и изпограбено. Й. Йовков, СЛ, 43. Там лежаха трима человеци на рогозка. Лицата, изкривени и с раззинати уста, носеха печата на мъченическа смърт. Огнянов се отстрани от това страшно зрелище и бързешката се повърна по стъпките си. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 185.
2. Представление със силно динамично действие, с много външни ефекти, което служи за забавление. Народът, съсипан от работа и грижи, и особено младите, които от седмици копаеха и жънеха, бяха затъжени за зрелища, за хора и веселби. Събор! Ще писнат кларнети, ще свирнат цигулки, ще задумкат тъпани. Г. Караславов, СИ, 66. Имаше билет за бой с бикове, но се отказа от зрелището, защото в бара влезе Фани Хорн. Д. Димов, ОД, 46. Театърът колективно призовава зрителя да дойде и види художествено зрелище. Ст. Грудев, АБ, 189. Цирковете, назначени първоначално за телесни упражнения, се превръщат при империята на зрелища, дето се е търсило само едно развлечение за прекарване на времето. К. Величков, ПССъч. III, 23.
3. Остар. Нещо, което се открива пред погледа на някого, обикн. когато гледа от високо място; гледка, изглед, панорама. Който обича хубавите зрелища, непременно ще се възхищава от гледката на морето. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 106. Мене особено ме радваше зрелището на околните планини, грандиозната рамка на тая хубава долина. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 17. Мрачно зрелище представлява тази тиха и спокойна долина. Л. Стоянов, Х, 101.