ЗРЀЛОСТ, -ттà, мн. няма, ж. 1. Качество на зрял (в 1 знач.); зрялост. Краставиците се сортират по големина, форма, сорт и зрелост. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 59.
2. Прен. Период от живота на човека, когато той е достигнал пълно физическо и духовно развитие; зрялост. Тъкмо за най-великите явления нямаме истински слова ни през детството, ни през зрелостта, ни през старостта и това, което виждах тогава и което виждам днес, си остава все същата тайна. Ем. Станев, А, 9. Дори слабата младежка чувствителност беше почнала да замръзва в годините на зрелостта, в триумфа на енергията и успехите му. Д. Димов, Т, 256. Минава влакът с грохот край човека / и той остава сам на своя прелез. / Минават младите години... / Нека! / И зрелостта си има своя прелест! Д. Методиев, ШТ, 40. // Състояние, в което организмът на човек или животно е достигнал пълно развитие в определена своя фаза; зрялост. По цялото ѝ стройно тяло личеше напъпила зрелост на близко майчинство. П. Константинов, ПИГ, 212. Настъпването на половата зрелост се характеризира с израстване на тялото и развитие на половата система и на вторичните полови белези. Анат. VIII, кл, 130. Малките есетри и моруни се спускат по течението на реките в Черно море за изхранване и остават тук 10-14 години до настъпването на половата им зрелост. П. Коларов, РП, 17.
3. Прен. Качество на зрял, достигнал пълно духовно развитие човек; зрялост. Той беше с десетина години по-възрастен от нея и тя обичаше зрелостта на ума му, опита му, умението му да работи с хората. Ст. Даскалов, СЛ, 169. Обаче по-важното беше, че мислеше [девойката]. Мислеше с една зрелост и проницателност, чужда на възрастта ѝ. Б. Райнов, ДВ, 54. Неговата зрелост контрастираше на незрелите ѝ решения. // С опред. Качество на човек, достигнал пълно идейно развитие в някаква област; зрялост. Политическа зрелост.
4. Прен. Със съгл. опред. Присъщи на творец (учен, писател, актьор и др.) опитност, майсторство във висока степен; зрялост. Върна се [Л. Стоянов] отслабнал, изтощен. Но със силни, дълбоки впечатления, които отпосле заключи в своите книги. Тия книги най-малко са свидетелство за смелост на духа, за поетическа зрелост. Н. Лилиев, Съч. III, 52. Художникът [Вл. Димитров-Майстора] съумя да обедини в себе си най-хубавото от епохата на своята младост и от епохата на своята творческа зрелост. Е. Каранфилов, Б III, 96. Професор Бахметиев е русин по народност, .. Но той е и български учен, защото творческата си зрелост е прекарал в България. ВН, 1960, бр. 2660, 4.
5. Прен. Качество на мисъл, план, идея, оценка и под., който е добре обмислен, оформен; зрялост.
6. Спец. Качество на хранителен продукт, алкохолна напитка, фураж и под., който е престоял известно, обикн. определено време; зрялост.
◊ Восъчна зрелост. Агрон. Степен на зрелост на житните растения, когато зърното започва да узрява, пожълтява и се реже като восък. Всяка култура трябва да се прибира в най-подходящия срок с оглед да се получи качествено зърно и да се избягнат загуби. При пшеницата, ръжта и ечемика този момент е восъчната зрелост. РД, 1950, бр. 141, 1. Изпит за зрелост. Остар. Изпит, който се полага при завършване на средно образование; зрелостен изпит. Млечна зрелост. Агрон. Степен на зрелост при житните растения, която предхожда восъчната и се характеризира със зелен цвят на зърното, при смачкването на което изтича гъста течност с млечен цвят. Потребителна зрелост. Агрон. Степен на зрелост, в която плодовете и зеленчуците са най-пригодни за непосредствена употреба като храна. Пълна зрелост. Агрон. Степен на зрелост при житните растения, която следва восъчната и се характеризира с твърдо зърно. Свидетелство за зрелост. Диплома, зрелостно свидетелство.