ЗРЀНИЕ, мн. няма, ср. Физиол. 1. Едно от петте сетива у човека и животните, чрез което се виждат предметите и явленията. Катерицата е дневно животно. От сетивата ѝ най-добре са развити зрението, слухът и обонянието. П. Петков, СП, 11. Посетителят може да ги [папиросите] забележи по-скоро с обоняние, отколкото със зрението си. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 42. Очите са орган на зрението.
2. Способност да се вижда. Той беше сляп. Да бе имал зрение, той би фръкнал като орел да погледа какво има по новия свят. Ив. Вазов, Съч. Х, 96. Известно е, че ловците на бисери умират рано от постоянна липса на достатъчно въздух. От ушите им тече кръв, зрението им отслабва. М. Марчевски, ОТ, 337. Усещах нечий насмешлив поглед в гърба си, страничното ми зрение механично отбелязваше докъде е стигнал трамваят. А. Наковски, БС, 94.
◊ От точка зрение. Остар. От гледна точка, от гледище. И ето защо за този класицизъм, даже от точка зрение само за живописта, има смисъл да се говори. К, 1927, бр. 111, 1. Купното избягване на това население никак не е желателно – от икономическа точка зрение. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 51. Поле на зрение. Физиол. Опт. Зрително поле. Той обикновено предпочиташе да сяда така, че снимката да е извън полето на зрението му. А. Наковски, МПП, 201. Мед. Пространствено (стереоскорпично) зрение. Мед. Способност на очите да възприемат в дълбочина пространството и разположението на предметите в него; стереоскопия. Ъгъл на зрение. 1. Опт. Ъгълът между правите, прекарани от двете крайни точки на разглеждания предмет към фокуса на човешкото око или към окуляра на зрителен уред; зрителен ъгъл. Ъгълът на зрението е право пропорционален на големината на тялото и обратно пропорционален на разстоянието, на което се намира то от окото. Физ. Х кл, 1951, 151. 2. Книж. Гледна точка, гледище. Типичното е оня ъгъл на зрение, през който ние днес оценяваме идейно-художествената стойност на всяко произведение на изкуството. Т, 1954, кн. 4, 36.
~ Обръщам се / обърна се (превръщам се / превърна се) <цял> на (в) слух и зрение; цял съм слух и зрение. Книж. Изострям, напрягам до крайна степен вниманието си, за да схвана, да чуя и видя всичко, да не пропусна или сбъркам нещо. И ние го знаехме – след два месеца, най-много – три, брат ми ще си пристигне. И ние се превърнахме в слух и зрение. К. Калчев, ПИЖ, 137. Зидарят се обърна цял на слух и зрение – присви се като звяр, що дебне и причаква жертвата си. Д. Спространов, С, 305.