ЗРЀЯ, зрèеш, мин. св. зрях, прич. мин св. деят. зрял, -а, -о, мн. зрèли, несв., непрех. 1. За плод, растение – развивам се постепенно, за да достигна до пълно развитие, да стана годен за консумиране, за преработка и др. под. От едната страна на тая река растяха и зрееха прекрасни жита. Елин Пелин, Съч. I, 30. Какви румени праскови зреят в лозята. А. Каралийчев, НЗ, 65. – Отвъд дали има ягоди? – И да има, там е ниско, мъртвина; те най-рано зреят по припеците. П. Тодоров, И I, 8. Мила Българийо! Хубава си ти! / В теб, всичко зрее и всичко цъфти!... Ив. Вазов, Съч. I, 94. Радост – пролет! Слънце грей, / златен клас на нива зрей. П. К. Яворов, Съч. I, 35.
2. Прен. За човек – развивам се физически и духовно. – Ти ми си брат, знам, че ме обичаш. Но, Стефане, през тия три години ти не забеляза, че аз раснах, мислих, зрях. П. К. Яворов, Съч. III, 1924, 42. Тежко ходи нашто време; / вярвай, чакай, иде ред... / Зрей ти, наше младо племе, / пътят ти широк напред. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 117. // За художествен творец (писател, актьор и др.) – развивам таланта си. Христо Смирненски бързо зрее като поет, като творческа личност. Н. Лилиев, Съч. III, 85. Все пак до пълна дълбочина и победа в изкуството си Будевска ще стигне малко по-късно. Истинската Нора ще дойде по-късно. Актрисата ще продължи да зрее и ведно с Кирков, Огнянов, Сарафов и др. ще развива дарованието си, ще се налива като плод. Ст. Грудев, АБ, 69.
3. Прен. Развивам се, достигам до някаква идея, решение и под., ставам готов за нещо. Но неочаквано до него долита ангелската песен срещу Великден, .. и с плач, разкаян, се връща към живота, .. Той е зрял да сключи договора си с Мефистофел. М. Арнаудов, Г, 67.
4. Прен. За мисъл, план, идея, чувство и др. – оформям се, добивам завършен вид. Трескаво и бързо в ума му зрееше вече смел и опасен план. Й. Йовков, Разк. I, 160-161. В душата ѝ зрееха важни решения, които никой не можеше да прогони. Ст. Марков, ДБ, 219. Стоимен го обичаше и уважаваше, уважаваха го и всички други, които срещаше по пътя си. Това сякаш избистряше душата му и над утаената мътилка зрееше увереност в бъдещето. А. Наковски, МПП, 73. Биваше ли държавникът да смята поета виновен за това, че мислел по свой начин? Ако нещо зрее, държавникът е длъжен сам да си прави сметката. Й. Вълчев, СКН, 256. Вечерта линее / бавно над стрехите, / бледна и прозрачна. / Страшна мисъл зрее / нейде в глъбините / на душата мрачна. Д. Бояджиев, С, 32. // За художествено произведение, образ и под. – постепенно се оформям, добивам цялостен вид в съзнанието на твореца. Той работеше с мравешка настойчивост. Новите му произведения зрееха и натежаваха. А. Каралийчев, С, 249. Тези образи се променят, като вземат по-ясна и по-ясна форма, зреят за художествено възсъздаване. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 181. Ролята на Мария [във „Вик на живота“] е наситена с моменти на подтисната душевна мъка, в които ни един миг не следва да бъде книжно предаден, фалшив. Дълго образът е зреел, докато актрисата не го е почувствувала изчерпан в психологическата му широта. Ст. Грудев, АБ, 160. // За събитие и под. – подготвям се постепенно. На него му се струваше, че в тези горещи дни ставаше нещо много важно, зрееше голямо събитие. Г. Караславов, ОХ IV, 412. Спас се усмихна. Революция!... Защо у нас тъй бавно зреят събитията?... Д. Добревски, БКН, 15. Животът се променя, кипи, в него зрее нещо ново, скоро ще дойде и денят, в който и българката ще стане свободен човек. Д. Талев, ПК, 201.
5. Спец. За хранителен продукт, алкохолно питие и под. – престоявам известно, обикн. определено време, за да придобия необходимите качества. Коцо отточи от неговия гроздов първак, оставен да зрее за хубави старини в едно черничево буренце. Т. Харманджиев, КЕД, 91-92. За да се добие масло от кисела сметана, то се подквасва с млечнокисели бактерии и се оставя да зрее с оглед да се образува млечна киселина, която подтиска развитието на бактериите. Ив. Златев и др., МЗ, 41. Ако сиренето е от прокиснало мляко и помещенията, в които се соли и зрее, са топли, соленето трябва да се ускори. Н. Димов и др., ТМ, 132.