ЗРЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който може да се възприеме със зрението, който може да се види; видим. После очите свикнаха: зрими станаха бледите звезди по шатрата на моравото небе и белите камъни по синорите. Г. Манов, КД, 11. За разлика от тях библията е пречистена, съобразена с догмата: „единно е началото на зримия свят, един е богът вседържател“. В. Мутафчиева, ИКМ, 75-76.