ЗРЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е свързан със зрение, получен е чрез зрение. Учуден, аз извиках и посочих на Юрий необикновения хълм. Той също гледаше към него. – Това е зрителна измама, Володя. Мираж. С. Ставрев, ТСП, 27. Театърът е зрелище, то се знае, но за актрисата зрителното възприятие като че ли стоеше пò на втори план, след слуховото. Ст. Грудев, АБ, 176. Всички тези особености на драмата създават пълна зрителна и слухова илюзия за събитие, което се разгръща непосредствено пред очите ни. Христом. VIII кл, 264. В стихотворението са нарисувани живи, динамични картини – зрителни и слухови.
2. Който е свързан с наблюдаване, наблюдател, предназначен е за наблюдение. За нерационалното използуване на съвременните дидактически средства достатъчно е да се каже, че грамофонът, магнетофонът и киното са редки гости на класните стаи. Тези средства за звукова и зрителна нагледност могат много да допринесат за облекчаване на обучението и повишаване на работоспособността на децата. НК, 1958, бр. 31, 3. Зрителни уреди. Зрителен ефект в естрадната музика.
3. Който е предназначен за зрител (във 2 знач.) Будевска имаше топъл, сърдечен глас. Когато приказваше тихо, той се чуваше и в най-отдалечените кътчета на зрителната зала. Ст. Грудев, ББ, 48. Какви ли са фоайетата в преддверието – партерът, ложите и балконите в зрителната зала, изпълнени с празнично облечени щастливци! М. Кремен, РЯ, 66.
4. Рядко. Който може да се възприеме със зрението, може да се види; видим, зрим. Неговата [на Брак] живопис е такова отражение на зрителния свят и заедно с това негово преображение, както у всеки „реалист“ или импресионист, само че неговият свят е преобразен другояче, поради което и изглежда нов. К, 1927, бр. 113, 1-2.
◊ Зрителен анализатор. Анат. Сложна нервнорецепторна система, която осигурява при човека и животните възприемането и анализирането на зрителните дразнения. Зрителен нерв. Анат. Черепномозъчен нерв, по който зрителните дразнения, възприети от чувствителните клетки на ретината, се предават в главния мозък. Светлинните лъчи, които идват от предмета, попадат върху ретината на окото и раздразват светлочувствителните окончания на зрителните нерви. Д. Лазаров, ОЛЕП, 5. Зрителен хълм. Анат. Възел от сиво вещество с яйцевидна форма, основна част на главния подкоров център на мозъка, в който постъпват всички видове сетивност. Зрителен ъгъл. Опт. Ъгъл на зрение. От която страна и от каквото ѝ разстояние да я [Витоша] наблюдаваме, нейният характерен силует няма да излъже погледа ни, макар че формите ѝ не са еднообразни при всички зрителни ъгли. П. Делирадев, В, 20-21. Зрителна острота. Физиол. Способност на нормалното око да възприема разделно две точки, разположени една от друга под зрителен ъгъл 1 ъглова минута. Зрителна памет. Псих. Способност да се запомнят и възпроизвеждат образи на предмети, възприети предимно чрез зрението. Най-важните разновидности на образната памет са зрителната и слуховата памет. Псих. Х кл, 105. А Шишко беше завършил само четвърто отделение, зрителната му памет нямаше навика да запомва топографическите знаци. Д. Димов, Т, 566. Зрителна тръба. Опт. Оптическа система за наблюдение на отдалечени предмети, която е съставна част на най-различни оптически прибори, като телескопи, бинокли, микроскопи и др. От двете страни на светлия екваториален пояс се наблюдават две широки тъмни ивици. Те могат да се видят дори в най-малките зрителни тръби. Н. Николов и др., СС, 65. Погледнах в зрителната тръба: отсреща, в полите на планината се белееха вражески палатки. Г. Райчев, Избр. съч. I, 35. Зрителна умора. Физиол. Състояние на тежест в очите, главоболие, размазаност и неяснота на ясните преди това контури на предметите, необходимост да се затварят очите и да им се даде почивка. Зрителни органи. Анат. Органи на животните и човека за възприемане на светлина и образи. Зрително поле. 1. Физиол. Пространството, което човек или животно може да обхване с поглед. Ако трябва да видя на тъмно някаква слабо светеща точка, аз по-лесно ще я видя, когато в зрителното ми поле има други слабо светещи точки. Псих. Х кл, 39. Животът по дърветата разширява зрителното им [на маймуните] поле. Псих. Х кл, 21. 2. Опт. Пространството, което може да се обхване с даден зрителен уред и което зависи от ъгъла на зрение. – Продължи на моя микроскоп. Отчитай всеки пет минути какво става на зрителното поле! Ст. Волев, МС, 7. Зрително поле на телескоп.