ЗРЍТЕЛКА ж. 1. Жена, която гледа, наблюдава нещо. Тя е възторжена зрителка на природните хубости.
2. Жена, която лично е присъствала на някоя случка, събитие; свидетелка, очевидка. Тя беше остала неподвижна зрителка при погребението на двамата турци. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 25. Нещо сякаш се бе пречупило в душата ѝ поради скръбното зрелище, на което бе станала неволна зрителка. А. Христофоров, А, 56. // Жена, която присъства на някакво събитие, обикн. неприятно, опасно, но не иска да се намеси, да вземе отношение. Младата поетеса не иска да бъде няма и безчувствена зрителка на всички ония чувства и страдания, които вълнуват хората на нашето време. З, 1941, бр. 36 [еа]. ● Обр. Каква е таз Европа, с човещина прочута, / и зрителка спокойна на таз картина люта. Ив. Вазов, Съч. I, 59. През тия дълги, години на вопли и страдания, европейската дипломация е спокойна зрителка на ужасната варварщина и като да намира удоволствие, та гледа спокойно на това отвратително зрелище. СТЗ, 1903, кн. 5, 28.
3. Жена, която присъства на представления, игри, състезания и др. под. Читалищният салон беше изпълнен само със зрителки. // Жена, която гледа телевизия. Тя е много запалена зрителка на Нова телевизия.