ЗРЪ̀НЦЕ, мн. -à, ср. Умал. от зърно (в 1, 2, 4, 5 и 6 знач.). Издуха осила, сдъвка зрънцата и се усмихна, усетил приятния и познат вкус на зряла пшеница. Ст. Марков, ДБ, 255. Думите на мащехата развеселиха Ариф, изведнъж прихна и наоколо захвърчаха оризови зрънца, трохички хляб. Б. Несторов, АР, 30. – Имаше три жлеба грозде! И зрънце не е оставил! Ст. Даскалов, ЕС, 103. Каменна тишина. Внушително е това сцепление на минералните зрънца в канарите. В скалната тишина се таи огромната неосвободена енергия на атомите на камъка. Бл. Димитрова, Лав., 205. До сина си тихо заридава, / той когато тръгва по света. / Бедна е и нищо не му дава – / само малко зрънце доброта. М. Петканова, С, 121. Той е скромен, услужлив, / за вас се завзема, / и го гледаш свит, свенлив, / зрънце воля нема. Хр. Белчев, Избр. съч., 64. Житно зрънце. Пясъчно зрънце. Бисерно зрънце. Елмазено зрънце.