ЗРЪ̀НЧИЦЕ, мн. -à, ср. Умал.-гальов. от зрънце. Желал бих да съм зрънчице, / заровено в земята. Ив. Вазов, Съч. III, 20. Огреяло слънчице на попово зрънчице. Н. Геров, РБЯ II, 165.
