ЗРЯЩ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който може да вижда, има зрение. Противоп. сляп, незрящ. Иван Вазов ще изостави временно възторзите на слепия дядо Йоцо, ще слезе при зрящите дрипави селяни в окаяните и забравени от бога и хората шопски села, където човекът и скотът живеят под един покрив. Г. Чендов, КР, 136. – Та нали не съм шарлатанин! Като ви върнах зрението, аз доказах това на всички. Ето че и вие сте вече зрящ, здрав, нормален човек. М. Марков и др., СФ (превод) [еа].
2. Като същ. зрящ (зрящия<т>) м., зряща<та> ж., зрящо<то> ср., зрящи<те> мн. Човек, който има зрение, може да вижда. Противоп. слепец1. Един зрящ и един слепец, така вървяха те редом. Н. Попова, НГ (превод) [еа].