ЗУ̀БКАМ, -аш, несв., прех. Жарг. Ирон. Зубря. – А кога успяхте така приятно да напълнеете? – Уф, след като се омъжих и нали по цял ден зубкам за държавните изпити. Л. Дилов, ЖЕ, 14. Цял ден зубкам, никъде не излизам, защото скоро съм на изпит. зубкам се страд.