ЗУБРА̀Ч м. Разг. Ирон. Човек, обикн. ученик, който зубри; кълвач. – Много си строг. – Строг съм, защото вие сте зубрачи, книжни душици. Учите, а не знаете какво става в живота, как живеят хората, от какво се вълнува сега светът. В. Ченков, СНД, 51. За мене лично един начетен човек струва много повече, отколкото един дипломиран зубрач. К. Калчев, ЖП, 388. И като кимна с глава към група палуващи ученици, добави: – Погледни само какви знаменити зрънца си имаме: и подсказвачи, и зубрачи, и преписвачи. Г. Русафов, ИТБД, 239. – Знайте, че любимата ми бележка е „добър“. С „отличен“ се гордеят само зубрачите. Тонич, СбСт, 301.