ЗУБРА̀ЧЕСТВО, мн. няма, ср. Разг. Ирон. Проява на зубрач, усвояване на нещо механично, без разбиране и самостоятелно мислене. На Женя му се прищя да ѝ каже нещо много остро и обидно, да я засегне на зубрачество и на взимане на частни уроци, но се страхуваше да не я разплаче (тези момичета плачат по всяко време). Бр. Мормареви, ВДГ, 9.