ЗУБРА̀ЧКА ж. Разг. Ирон. Жена или момиче зубрач; кълвачка. Ходеше в университетската библиотека. Четеше странична литература, отделни статии, руски и френски автори. Един ден Светла се пошегува: – Ти знаеш ли, че си станала цял справочник? Зубрачка. Ем. Манов, ДСР, 385. – Мара, старата зубрачка, / по аналитична – шест! / – Гледай само таз кълвачка / колко се надува днес! Хр. Смирненски, Съч. II, 10.