ЗУ̀БРЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. и непрех. Разг. Ирон. Уча, заучавам наизуст някакъв текст, обикн. учебен материал, някаква теория и др., без разбиране, механически; кълва. Но макар и да беше забавен с увлечението си към миналото, Калистратов беше все пак суров човек, искаше от нас да зубрим и да разказваме като папагали и безжалостно пишеше двойки. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 29. Имаше [учителят] слабост към палавите деца, а мразеше тези, които бяха равнодушни към всичко, зубреха уроците си и се контеха. А. Михайлов, ДШ, 28. Ще се запишат в университета, ще зубрят лекции, ще държат изпити, колкото да изтръгнат една тройка. Ст. Чилингиров, РК, 178. След като потънах в медицината, моите философски увлечения чувствително поизстинаха. Искам, не искам – трябваше да зубря факти, така че никак не ми оставаше време за обобщения. П. Вежинов, ЗНН, 14. // Разш. Уча. – А ти, бай Щерьо, какво ще учиш? .. Ка щяло на стари години да зубря. Д. Кисьов, Щ, 268. Нощес премислих много работи. Чини ми се, че сме ученици, на които главната работа е да зубрят. Отлагаме бъдещето за по-късно, когато вземем матурата и ни покарат мустачки. Ем. Станев, ИК I и II, 79. зубря се страд. Разбира се, има голяма разлика между понятията – да се учи текст и да се зубри текст. И Лобанов мъдро заключава: „Аз съм за това – актьорите да пристигат подготвени на репетиция и да не бавят хода на работата.“ Н. Лилиев, Съч. III, 319. зубри се безл. „Има време и за това – казваше си тя, – не съм престаряла. Ще се запиша в университета и пак ще трябва да се зубри.“ Кр. Кръстев, К, 43.