ЗУ̀БЪР, мн. -бри, след числ. -бъра, м. Едър чифтокопитен бозайник от рода на бизоните, разпространен широко в Европа в миналото, а сега запазен в някои резервати в Русия, Полша и др. Bison bonasus. Какво да кажем за Беловежката гора в Полша и СССР, където бе запазен от изчезване европейският бизон – зубърът, най-едрият представител на европейската дивечова фауна. ЛР, 1977, кн. 5, 14. А колко по-разнообразен е бил той [степният живот] някога, когато тук свободно са пасли елени, диви бикове с чер цвят и големи рога, зубри. Б. Балевски, СП, 32.
– От рус. зубр.