ЗУЛУ̀М м. Простонар. Безчинство, насилие, обир, грабеж и под.; зулумлук, зулумство. – Търпи ли се това тегло – днес ти задигнат овцата, утре кравата, други ден воловете, та нямат край турските зулуми! К. Петканов, Х, 195. – Фала тебе, Бановике Петър, / немой сега млади да ни губиш! / Не сме дошли зулум да правиме, / на сме дошли тебе на припомощ, / бегали сме от турска ордиа! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 260. // Пакост, беля. – Вълчицата, коя!.. – Трябва да се е окучила пак тъдява из гората. Затова налита като сляпа. Малки трябва да храни... Докато ги отгледа, де да си зулуми стори. Г. Райчев, В, 6. Имам си нива зелена, / научил ся сур елен, / нивата да ми прогазва; / .. / „Побратиме ле, Йоане, / ако ти елен дохожда, / нищо ти зулум не стори.“ Нар. пес., СбБрМ, 188.
– От араб. през тур. zulüm.