ЗУЛУМЛЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Простонар. Зулумджия. Еднаж, като що беше у турско време, имало у едно село един пдляк (падар) арнаутин, ама такъв лош и зулумлия бил, що цялото село треперило от него, като от Бога. Нар. прик., СбНУ XII, 224-225.
