ЗУ̀МЕР м. Спец. Вид електрически уред с вибрираща мембрана, използван за сигнализиране, като генератор на ток със звукова честота в телефонните мрежи, в електрониката и др. Проверката за прекъсване на проводника се прави с помощта на пробна лампа или верига със звънец или зумер. Ел. ХI кл, 1965, 61. То [релето] включва контакта, с който се задейства звуков или светлинен сигнал, че акумулаторната батерия е напълно заредена. Ако не се използва зумер, на мястото на релето се включва крушка. РТЕ, 1993, кн. 12 [еа].
– От нем. Summer.