ЗУ̀НЍЦА1 ж. Диал. 1. Женски пояс, обикн. разноцветен; зунка. Много хубава жена беше, носеше шарена зуница, седефени пафти. А. Каралийчев, С, 9. Сгоденикът ѝ [на годеницата си] купува за подарък фес, чембер, зуница и други някои накити. СбНУ VII, 46.
2. Небесна дъга; зона2, зунка. Димо се надигна с последни усилия и погледна небето: облаците по него танцуваха лудо хоро, разноцветни зуници се виеха в синята вис. Г. Манов, КД, 143. Цялото небе, разделено на две от една огромна дъга .. Малката Дора беше тъй захласната от невижданото природно явление, че когато зуницата избледня и изчезна, тя захвана да плаче. А. Каралийчев, С, 265.
– От гр. ζουνίτσα.
ЗУНЍЦА2 ж. Диал. Вид горска ягода, която расте по стръмните сенчести места.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.