ЗУ̀ПА-ЗУП и (съкр.) ЗУП междум. Диал. За наподобяване на звуци, издавани при игра на хоро и др. Кавалът свири, а младите, ете, мъжко било, – женско било, – залюлят онова кръшно хоро, па де: зупа-зуп, зупа-зуп. М. Георгиев, Избр. разк., 128. – Е га ги налюляхме ония ми ти чанове, е га боботнеха през високине чалове, то бе чудесия .. Оня ми ти тюмбелек: „зуп“, „зуп“, като га старци държат исото на литургия при второ възкресение. Н. Хайтов, ШГ, 112.