ЗУРА̀Т м. Диал. Пратеник, куриер, който изпълнява пощенска задача за по-бърза и сигурна връзка. В случай кога някой поиска да проводи писмо с особена поща (зурат), длъжен е да предплати стойността за разстоянието, което има да ся премине. Лет., 1871, 73. Аз го сякам, че е заец, а то било дзюмбюл..; тука дзюмбюл е вместо мензил – поща, зурат. П. Р. Славейков, БП I, 2.
– От араб. през тур. sürat ’угнетител, тиранин‘.