ЗУ̀РЛИЧКА1 ж. Разг. Умал. от зурлица. Прасенцата яростно смучеха набъбналите ѝ [на свинята] гърди. Всички бяха еднакви на ръст, с розови зурлички. И. Петров, НЛ, 134. Тя веднъж стовари една тежка цепеница върху малкото прасе на Кречмерица, което триеше зурличката си о разкованите дъски на оградата. Л. Дилов, ОС, 331.
ЗУ̀РЛИЧКА2 ж. Диал. Умал. от зурла2; зурничка.