ЗУРНА̀ ж. Дървен музикален инструмент, разновидност на кларинета, с остър писклив звук, използван обикн. в турска, циганска или българска народна музика. Затумкаха тъпани, звъннаха дайрета, писнаха тънки зурни, затрепкаха тамбурите като пчели. А. Каралийчев, ПГ, 120. Внезапно откъм площада се зачу пронизително свирене на зурни и думкане на даули. Ст. Дичев, ЗС I, 13. По-късно писнаха зурни, гръмнаха тъпани. От баирите се спуснаха сватбари. К. Петканов, Х, 7.
– От перс. през тур. zurna. – Друга (диал.) форма: зурлà2.