ЗЪБА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Зъболекар. Хитър Петър бил още малко момче. Една сутрин го заболял зъб. Нямал пари да отиде при зъбар да му го извади. Ран Босилек, ВП, 123. Художеството на зъбите в Европа е твърде на уважение, щото зъбарите дават даже и испитание от анатомията и хирургията. Дун., 1886, бр. 56, 2.