ЗЪБА̀ТО нареч. Разг. Злобно, заядливо, зло. – И умрелите да чуват! – напомнял му всеки път кметът. – Щат, щат... – отвръщал Костоолу и не чакал да кривне, за да добави зъбато: – И тях ли да вдигам за данъци!... В. Милев, РК, 128.
