ЗЪБЀ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Зъбче. Има едни [царевични стъбла] рехави, такива тънки и се люшкат само, а пък зърната им като зъбето – два има, един нема! Ст. Даскалов, ЕС, 107. Изпърво зъбето ся види като едно ситно зрънце, а после излезе цяло. Й. Груев, КН 7 (превод), 100.