ЗЪ̀БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. Който се отнася до зъб, зъби, който е свързан със зъб, зъби. Установено е, че у хората с кариозни зъби става голямо натрупване на млечнокиселите бактерии в устата, които с отделената млечна киселина участвуват активно в разрушаването на зъбното вещество. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 38. Стронцият обуславя образуването и заякчаването на костната тъкан, а флуорът влияе върху издръжливостта на зъбния емайл. ВН, 1960, бр. 2696, 4. Като се има предвид, че по-голяма част от тези страдания при учениците са от зъбен произход, става ясно защо зъбният кариес трябва да се излекува още в началния му стадий. ВН, 1964, бр. 3873, 2. Зъбни пасти. Зъбна протеза. Зъбен нерв. Зъбна кухина.
2. За уред, част на машина, механизъм – който има зъби, зъбци; зъбчат. В 1849 година френският физик Иполит Физо взел едно най-обикновено зъбно колело. То имало седемстотин и двадесет зъба. Вл. Харалампиев, ПСС, 15. Понеже цялата система е закрепена в горния край на махалото, връзката между предавателния механизъм и барабана се осъществява непосредствено чрез зъбна предавка. Е. Чичов, В, 43.
◊ Зъбен камък. Мед. Втвърдени отлагания от соли, олющени клетки на лигавицата и микроорганизми върху зъбите, главно около и под венците. Известно време след употребата на пастата зъбният камък омеква, а при някои случаи спонтанно опада. ВН, 1958, бр. 2023, 4. Зъбна съгласна. Езикозн. Съгласен звук, който се учленява с допиране на върха на езика до задната стена на предните зъби; дентал. Правопис. В едни случаи изпуснатите съгласни не се пишат, т.е. пишем тъй, както изговаряме. В други случаи непроизносимата съгласна се запазва в писмо. Това се отнася до думите, в които се изпуща крайна зъбна съгласна д, т: пръст, грозд, нощ, шест. Л. Андрейчин и др., БГ, 40.