ЗЪБЀНЦЕ, мн. -а, ср. Остар. и диал. Умал. от зъбе; зъбче. Иванчо още нямаше зъбенца, та му изтискахме едно рязанче направо в устата, а то зяпа, зяпа като някое лястовиче. Г. Краев, СбСт, 137.
