ЗЪ̀БЕР м. 1. Остра, стръмна скала; канара. А над горите се издигаха мраморни зъбери, които сега, под червеникавото сияние на залеза, бяха добили розов оттенък. Д. Димов, Т, 505. Точно под върха се виждаше огромна котловина, осеяна с остри зъбери и варовити скали. Ем. Станев, ПЕГ, 79. Ветровете, които се блъскаха в скалните зъбери на чуката, бяха напоени с тежка и студена влага. Н. Хайтов, ПГ, 54.
2. Остър, обикн. скалист планински връх. След малко слънцето се скри зад хоризонта и само зъберите на Сиера Невада, покрити с вечен сняг, продължаваха да светят като фарове във вечния здрач. Д. Димов, ОД, 158. Слънцето потъваше зад горите на Разбойна и насреща по сините зъбери на Балкана догаряха пурпурните огньове на вечерната зàра. Й. Йовков, СЛ, 155. Над пътя се проточил горделивият стар Балкан. Той променливо показва пред твоя поглед ту широките си заоблени плещи, ту пък някой скалист зъбер. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 28. Далеч-далеч по югозападната верига на Рила се откройва каменният зъбер на Мальовица. Цв. Ангелов, ЧД, 62.
3. Всяка от издатините на назъбена крепостна стена или кула. Вътре в крепостта седят хората, а отвън налита злото. Всеки човек стои между два зъбера и пази една крачка стена. А. Дончев, ВР, 259. Между зъберите по високите крепостни стени и кули се бе струпал много народ и колкото бяха войниците, не бяха по-малко там и любопитните граждани. Д. Талев, С II, 200. Борис затвори вратата, изкачи се по каменната стълба до корниза на бойниците. .. Облегна се на един зъбер и се вгледа към Плиска. Й. Вълчев, СКН, 510. Над зъберите на Балдуиновата кула изгря месецът цял червен. Ст. Загорчинов, ДП, 263.