ЗЪ̀БЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с големи предни зъби; зъбат. – По-добре аз да загина, а не детето ми – каза тя и решително се хвърли върху зъбестата уста на вълка да защити детето си. Елин Пелин, ПР, 60. Глутницата летеше с изплезени езици и разлигавени зъбести челюсти. О. Василев, ДГ, 95.
2. За планина, скала, крепост, кула и под. – който е назъбен, който има издатини, остри места, зъбери и под.; зъбат, зъбчат, зъбчест. Насреща се спуснаха скалисти склонове, сиво-бели, зъбести и непристъпни. А. Дончев, СВС, 77. Страх ужасен побиваше човека само като си дигнеше главата да погледне острите и зъбести скали, по които трябваше да възлизаме. З. Стоянов, ЗБВ II, 269. Петър се принуди да са затвори в палата си, който освен от градските стени можеше да се брани еще и от своите дълги, зъбести кули. Т. Шишков, ИБН, 170.
3. Прен. Остар. Зъл, злобен, заядлив; зъбат. – А тая челюст, вълчата видиш ли я – това се с пари не откупува!... Да те притисне некой голем зор, не дай боже, или да ти се закани некой зъбест душманин .. за всичко, за всичко уйдисва. М. Георгиев, Избр. разк., 89-90. Изпращаха за чираци или някого зъбест, който се е осмелил да се поозъби на чорбаджията, за да му се посмаже носа, или пък някой беден, който не може да си издаде гласа. Ил. Блъсков, СК, 14. У нас има избори за кметове, депутати. И понеже ние не искаме да хабим ум подир такива работи, често ставаме играчка на зъбести хора. Лат., 1885, кн. 9, 18. Чорбаджията, надъхан от неговите коварни съвети, стана по-зъбест. Р. Блъсков, СбНУ ХVIII, 568.