ЗЪБОБÒЛ, мн. няма, м. Болка от болен зъб. Даже преди разцвета на елинската култура в Перу са умеели да успокояват зъбобол и да поставят златни коронки. Е. Николов, П, 9. – Как ги [пепелянките] ловиш, бре Йорге, – пита Зарафина, на която бузата се надула от зъбобол. Д. Немиров, Б, 168. – Какво е това? – Прах против зъбобол. Др. Асенов, СВ, 113. От зъбобол страдат редовно онези, които ся хранят със сочни ястия, та им отслабват зъбите и ся повреждат. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 14.


Източник: Речник на българския език (онлайн)