ЗЪБОБÒЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Рядко. Който се отнася до зъбобол. Оказа се, че Нери има и хубава усмивка, когато реши. Защо ли ходи с тази зъбоболна мимика? Вл. Колев, БЗА [еа].

2. Като същ. зъбоболен м., зъбоболни мн. Остар. Човек с болен зъб. Един ден за обща радост на всички зъбоболни в бригадата пристигнал зъболекар. ВН, 1958, бр. 2201, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)