ЗЪ̀БОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до зъб; зъбен. За зъбобол. Ако е причина на болестта куфината зъбова, то възми [вземи] на теглило колкото две зърна ечемик сол и толко пипер и турни малко в куфината на зъба. П. Р. Славейков, СК, 95.