ЗЪБОВЍДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който има вид, форма на зъб. Вторият прешлен (епистрофей) се свързва с атласа посредством зъбовиден израстък. Т. Генов и др., З, 25. Зъбовиден връх.
2. Остар. Назъбен. Сичките тие колегии, които са окружени със зъбовидни стени и които са населени с различни чиновници съставляват цял музей. Знан., 1875, бр. 5, 75.