ЗЪБОЛЀКАРКА ж. Жена зъболекар; стоматоложка. Зная една зъболекарка, която се отделяше от зъболекарския стол едва когато почувствуваше, че краката ѝ се подкосяват и не ще може да устои повече. Г. Готев, ПШ, 174. Добра зъболекарка. Уча за зъболекарка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)