ЗЪБОЛЕЧЀБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който се отнася до зъболечение. В медицината те [лазерите] служат в очната хирургия, в зъболечебната практика, в съобщителната техника и в други области на науката. ВН, 1964, бр. 3865, 1. Зъболечебен кабинет. Зъболечебно отделение.