ЗЪБОТЕХНЍК, мн. -ци, м. Специалист, който изработва изкуствени зъби, зъбни протези, коронки и др. А можеше ли да ми помогне това, гдето аз съм цял зъботехник, човек с почтена и установена професия, а той – един обикновен слуга. Д. Калфов, ВП, 63-64. След двадесетгодишен труд на зъботехник и дребен търговец – напоследък Золтан Тар се хвърли в спекулации. П. Славински, ПЩ, 134.