ЗЪБЧА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е със зъби, зъбци; зъбен, зъбчест. Кожата му [на крокодила] бе покрита с големи правоъгълни рогови щитчета. Отзад имаше висок, твърд зъбчат гребен, който му служеше за бой. Гр. Угаров, ПСЗ, 544. Подстригването се извършва главно с ножици и гребен, а ефилирането – със специални зъбчати ножици. Г. Георгиев и др., ФЛБ, 51. Режа хляб, но не с нож, а на една съскаща машинка със зъбчато колело като ония, с които режат дърва. Л. Михайлова, Ж, 151. Зъбчати валяци.
2. Който е назъбен, който има издатини, остри зъби, зъбери и под.; зъбат, зъбест, зъбчест. – Тук вчера намерих едно яйце. Ей тука – сочеше Цеко в зелената купчина от бъзови издънки, между които се подаваха зъбчатите листа на млада коприва. Т. Харманджиев, КЕД, 30-31. От бойниците на зъбчатите стени се показват дулата на топовете. Сл. Боянов, СК, 27. Гледана от самолет, планината представлява чудна, неописуемо красива природна картина – гигантска планина, остри зъбчати върхове. Ст. Петров, П, 14. Право насреща тоя простор се прегражда от зъбчатата верига на Рила – зиме бял сън, лете синкаво видение. Елин Пелин, ПБ, 5. Зъбчати скали.
◊ Зъбчата железница. Железопътна линия за превозване по голям наклон, между чиито релси е поставена трета релса, за която се захваща зъбно колело, монтирано на локомотива. Височината на вулкана е 1186 м. За улеснение на туристите и учените до Монте Сома е построена зъбчата железница. Хр. Тилев, В, 39. На юг Витоша се белееше величествена и на гърба ѝ се забелязваше гостилница „Кръгозор“, додето се отиваше от Драгалевци по зъбчата железница. Ив. Вазов, ЛВ, 14.