ЗЪ̀ЗНА, -еш, мин. св. -ах, несв., непрех. Треперя силно от студ. Вилнееща зла зима. Децата зъзнеха, облечени в дрипи. А. Каралийчев, НЧ, 31. Войниците зъзнеха в тънките шинели, шляпаха в разкисналия се сняг, подхлъзваха се. П. Вежинов, ВР, 192. Гераско трябваше да прави обори за добитъка, защото всеки ден валяха дъждове и стоката зъзнеше, натикана под навеси и пристройки. Й. Радичков, В, 100. Зная учители, които са гладували и са зъзнали заедно с учениците си през зимните студени дни. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 71. // Треперя от силно вълнение, страх и под. – Я ми кажи кой движи развитието на обществото напред? Дали пасивните съзерцатели? Или „благоразумните хорица“, дето зъзнат от грижи и страх над припечелените си грошове? А. Гуляшки, Л, 226. Дечицата невръстни / на себе си все още не дошли / от приказката, прибелели, свити / .., зъзнеха от страх. Бл. Димитрова, Л, 207.